Религиозната свобода е гарантирана от Конституцията на Република България.
Но на практика, правителството е ограничило това право само на няколко религиозни групи, въпреки че подобно ограничение е в противоречие с конституцията.
Но освен това, мюсюлмани, католици и еврейската общност всички получават държавна подкрепа.
Религия: Българската православна - 85.7%, мюсюлмани - 13.1%, католици - около, 80 000 (от които около 30 000 са от Източна обред), протестанти - над 80 000, евреи - около 5000.
През вековете на турското робство българската църква е подчинена на Византийската църква.
Заедно с растежа на националното съзнание в 19-ти век на българския народ да се бори за независимостта на своята църква. През 1870 г. е създадена независима българска екзархия, което довежда до схизма от Константинопол. Този разкол беше преодолян едва през 1945 година. През 1951 г. статутът на патриаршия отново е установен.
Православният Светец Иван Рилски (или "Иван Рилски" на български) е покровител на българския народ и като такъв той се провежда в голяма почит. Той живял 876-946 като отшелник в планината Рила, където по-късно създаде манастир. Св. Иван Рилски и манастира, основан от него са известни днес далеч извън границите на България. Този манастир играе важна роля в развитието на българската национална идентичност. По време на Османската империя манастирът става център на културата и социалния живот. При комунизма земите, принадлежащи на манастира са били конфискувани и самият манастир е превърнат в музей.
Католическата църква
В България днес има две католически епархии по латинския обред и един екзархат по Източен обред. Католическата църква в България винаги е съществувала като малцинствена църква. Близо 80-хилядите католици представляват само около 1 процент от общото население и живеят предимно в южната част на страната. В 13-та и 14-ти век францискански мисионери, установени първите си общности в Западна България. През 1779 и 1789 на Светия престол, установени две епархии за католиците по Латинския-обряд. Католиците по византийския обряд първоначално влизане в страната между 1912 и 1918 като бежанци от Македония и Тракия, където през 1859/1860 един съюз са били установени. През 1926 г. те са получили право на собствен апостолическа екзархия. Между 1925 и 1934 г. архиепископ Анджело Ж. Ронкали, който по-късно става папа Йоан XXIII е апостолска посетител или делегат в България.
Преследване при комунизма
Съветите окупират България през септември 1944 година. През 1946 г. те успяват да наложат народна република. От поемането на властта от комунистите, католическата църква е бил преследвана. Конституцията от 9 декември 1947 г. и цяла поредица от закони и мерки са насочени към унищожаване на живота на Църквата. Всички чужди религиозни дейци са експулсирани от страната. Ръководителите на Църквата са били ликвидирани, а всички свещеници са били арестувани. Църквата имоти и земи са били конфискувани, с изключение на църквата се сгради на църква институции (училища, болници и т.н.) са били затворени. Църквата дейности са ограничени до вътрешността на църквата сгради. Тъй като прeзвитериите също са били отнети от тях, свещениците само да живеят в своите църкви, както и - например в ризницата или в таванско помещение над органа. За да оцелеят, църквата излезе в нелегалност. Показни съдебни процеси бяха стъкмени, за да се сплашат хората. От 1962 г. нататък на Източната политика на Ватикана е насочена към възстановяване на йерархията и минимално на църковния живота. След политическите промени през 1989/90 Църквата получи накрая религиозната свобода. Дипломатическите отношения между Светия престол и България са възобновени днес отново.
Религиозните общности са все още на етапа на възстановяване. Повечето от тях не разполагат с подходящи помещения за техния религиозен живот и апостолат. Те работят най-вече в катехетическата и в социалната сфера. Те се грижат за старите и болните, за социални аутсайдери и за всички, които са в нужда. Днес посттоталитарното общество на България е изправено пред две алтернативи по отношение на третирането на религиозните общности в страната и въобще по отношение на религията. Единият път е връщане назад към модела на религиозния монополизъм. Модел, утвърден в далечната история на страната ни, в който България се е самоопределила като християнска държава, посочвайки Православната църква за ексклузивен представител на християнството в страната. Това неизбежно би довело до нова форма на тоталитаризъм в държавата, но този път от религиозно естество. Този път на балканизация деформира съвременната социо-културна ориентация на представителите на православната църковна общност.
Но дали християнството е свързано само с историята и историческото минало, или то има своята жива духовна сила и днес? Дали на Църквата са й необходими политическите средства на държавата, за да възстановява своя духовен авторитет и присъствие в обществото?
Другият път е пътят напред. По този път, пътя на религиозния плурализъм с процесите на европеизация и политическа нормализация, България би трябвало да се самоопредели като „светска държава” и въпреки своето религиозно наследство, без пристрастие да даде не само свобода на различните религиозни общности, но и равни права и равни задължения на всички тях. В такъв случай никой не би имал монопол над вярата на българите, и между различните вероизповедания и отделните традиции в тях би се създала култура на равнопоставеност и търпимост.
Протестантската мисия в България води началото си от 60-те години на 19 в. Първите протестантски мисионери идват от Американската Конгрешанска Църква и Методистката Църква. Протестантите са подложени на преследвания и арести по време на комунистическия период. Днес имаме в шест основни протестантски деноминации, регистрирани в България: Конгрешанска църква; Съюз на Баптистките църкви в България; Обединена Методистка църква в България; Българска Божия църква; Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България и Адвентисти от Седмия ден. Общо наброяват към 150 000 активни членове. Приблизително 70% от протестантите са членове на петдесятните църкви.
Но на практика, правителството е ограничило това право само на няколко религиозни групи, въпреки че подобно ограничение е в противоречие с конституцията.
Българската православна църква е призната за традиционна религия.
Но освен това, мюсюлмани, католици и еврейската общност всички получават държавна подкрепа.
Религия: Българската православна - 85.7%, мюсюлмани - 13.1%, католици - около, 80 000 (от които около 30 000 са от Източна обред), протестанти - над 80 000, евреи - около 5000.
Православната църква
Около 85% от населението днес принадлежат към Българската православна църква.
През вековете на турското робство българската църква е подчинена на Византийската църква.
Заедно с растежа на националното съзнание в 19-ти век на българския народ да се бори за независимостта на своята църква. През 1870 г. е създадена независима българска екзархия, което довежда до схизма от Константинопол. Този разкол беше преодолян едва през 1945 година. През 1951 г. статутът на патриаршия отново е установен.
Рилски манастир
Православният Светец Иван Рилски (или "Иван Рилски" на български) е покровител на българския народ и като такъв той се провежда в голяма почит. Той живял 876-946 като отшелник в планината Рила, където по-късно създаде манастир. Св. Иван Рилски и манастира, основан от него са известни днес далеч извън границите на България. Този манастир играе важна роля в развитието на българската национална идентичност. По време на Османската империя манастирът става център на културата и социалния живот. При комунизма земите, принадлежащи на манастира са били конфискувани и самият манастир е превърнат в музей.
Католическата църква
В България днес има две католически епархии по латинския обред и един екзархат по Източен обред. Католическата църква в България винаги е съществувала като малцинствена църква. Близо 80-хилядите католици представляват само около 1 процент от общото население и живеят предимно в южната част на страната. В 13-та и 14-ти век францискански мисионери, установени първите си общности в Западна България. През 1779 и 1789 на Светия престол, установени две епархии за католиците по Латинския-обряд. Католиците по византийския обряд първоначално влизане в страната между 1912 и 1918 като бежанци от Македония и Тракия, където през 1859/1860 един съюз са били установени. През 1926 г. те са получили право на собствен апостолическа екзархия. Между 1925 и 1934 г. архиепископ Анджело Ж. Ронкали, който по-късно става папа Йоан XXIII е апостолска посетител или делегат в България.
Преследване при комунизма
Съветите окупират България през септември 1944 година. През 1946 г. те успяват да наложат народна република. От поемането на властта от комунистите, католическата църква е бил преследвана. Конституцията от 9 декември 1947 г. и цяла поредица от закони и мерки са насочени към унищожаване на живота на Църквата. Всички чужди религиозни дейци са експулсирани от страната. Ръководителите на Църквата са били ликвидирани, а всички свещеници са били арестувани. Църквата имоти и земи са били конфискувани, с изключение на църквата се сгради на църква институции (училища, болници и т.н.) са били затворени. Църквата дейности са ограничени до вътрешността на църквата сгради. Тъй като прeзвитериите също са били отнети от тях, свещениците само да живеят в своите църкви, както и - например в ризницата или в таванско помещение над органа. За да оцелеят, църквата излезе в нелегалност. Показни съдебни процеси бяха стъкмени, за да се сплашат хората. От 1962 г. нататък на Източната политика на Ватикана е насочена към възстановяване на йерархията и минимално на църковния живота. След политическите промени през 1989/90 Църквата получи накрая религиозната свобода. Дипломатическите отношения между Светия престол и България са възобновени днес отново.
Ситуацията днес
Религиозните общности са все още на етапа на възстановяване. Повечето от тях не разполагат с подходящи помещения за техния религиозен живот и апостолат. Те работят най-вече в катехетическата и в социалната сфера. Те се грижат за старите и болните, за социални аутсайдери и за всички, които са в нужда. Днес посттоталитарното общество на България е изправено пред две алтернативи по отношение на третирането на религиозните общности в страната и въобще по отношение на религията. Единият път е връщане назад към модела на религиозния монополизъм. Модел, утвърден в далечната история на страната ни, в който България се е самоопределила като християнска държава, посочвайки Православната църква за ексклузивен представител на християнството в страната. Това неизбежно би довело до нова форма на тоталитаризъм в държавата, но този път от религиозно естество. Този път на балканизация деформира съвременната социо-културна ориентация на представителите на православната църковна общност.
Но дали християнството е свързано само с историята и историческото минало, или то има своята жива духовна сила и днес? Дали на Църквата са й необходими политическите средства на държавата, за да възстановява своя духовен авторитет и присъствие в обществото?
Другият път е пътят напред. По този път, пътя на религиозния плурализъм с процесите на европеизация и политическа нормализация, България би трябвало да се самоопредели като „светска държава” и въпреки своето религиозно наследство, без пристрастие да даде не само свобода на различните религиозни общности, но и равни права и равни задължения на всички тях. В такъв случай никой не би имал монопол над вярата на българите, и между различните вероизповедания и отделните традиции в тях би се създала култура на равнопоставеност и търпимост.
Независимо от тези трудности, важно е да се признаят значимите знаци на възраждане в Българската Православна Църква за последните 20 години, преди всичко в работата с миряните и младежта. Три богословски факултета бяха открити и няколко стотин випускници (както мъже, така и жени) вече работят активно за духовна обнова, допринасяйки за разцвета на ред образователни и издателски инициативи. Немалко “енорийски центрове” са разкрити, предоставяйки прицърковно пространство за духовни, обществени и културни занимания, с което се радват на значителен интерес от страна на младите и интелектуалците.
Протестантските църкви и Евангелския Алианс Протестантската мисия в България води началото си от 60-те години на 19 в. Първите протестантски мисионери идват от Американската Конгрешанска Църква и Методистката Църква. Протестантите са подложени на преследвания и арести по време на комунистическия период. Днес имаме в шест основни протестантски деноминации, регистрирани в България: Конгрешанска църква; Съюз на Баптистките църкви в България; Обединена Методистка църква в България; Българска Божия църква; Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България и Адвентисти от Седмия ден. Общо наброяват към 150 000 активни членове. Приблизително 70% от протестантите са членове на петдесятните църкви.
Православно- мюсюлмански диалог в България
